Цялата ни култура се основава на бягството от самотата ~ КРИШНАМУРТИ
Jiddu Krishnamurti (1895 ~ 1986)
Въпрос: Започвам да разбирам, че съм доста уединен. Какво да върша?
КРИШНАМУРТИ:
Искате да знаете за какво се чувствате уединен. Знаете ли какво значи самотата и осъзнавате ли я? Много се колебая, тъй като ние сме затънали в действия, книги, връзки, хрумвания, които не ни разрешават да осъзнаем самотата. Какво имаме поради, когато приказваме за самотност? Това е възприятието за празнина, възприятието, че нямаме нищо, че сме неизмеримо несигурни, че се носим без посока. Това не е нито обезсърчение, нито безизходност, а възприятие на пустош, празнина и незадоволеност. Сигурен съм, че всички сме изпитвали това възприятие - и щастливите, и нещастните, и дейните, и тези, които са се отдали на знанията. Познато е на всички нас. Това е чувство за същинска, неизчерпаема болежка - болежка, която макар опитите ни, не може да бъде прикрита.
Нека разгледаме казуса още веднъж, с цел да забележим какво става, какво вършиме, когато се чувствате самотни. Опитвате се да избягате от възприятието за самотност благодарение на някоя книга, като следвате даден лидер, отивате на кино, или ставате публично деятелен, доста деятелен, или отивате в храм да се молите, или рисувате, или пишете стихотворение за самотата си. Обикновено вършим такива неща. Чувствайки самотата си, болката, която тя предизвиква, невероятния бездънен боязън, вие търсите метод да избягате и бягството става все по-важно и заради това вашите дейности, познания, богове, киното – всички те стават значими, не е ли по този начин? Когато придавате значение на второстепенни полезности, те ви водят до премеждия и безпорядък. Второстепенните полезности са неизбежно полезности на сетивата. Модерната цивилизация, която се основава на тях, ви дава опция за бягство посредством работата ви, посредством фамилията, учението, рисуването и така нататък Цялата ни просвета се основава на бягството. Нашата цивилизация се основава на него и това е безспорен факт.
Опитвали ли сте се да бъдете сами? Когато се опитате, ще видите какъв брой е мъчно и какъв брой интелигентни би трябвало да бъдем, с цел да бъдем сами, тъй като съзнанието не ни разрешава да бъдем сами. Съзнанието става неспокойно и стартира да търси способи да избяга. Какво в действителност вършим тогава? Опитваме се да запълним празнотата с известното. Научаваме се по какъв начин да бъдем дейни, общителни; знаем по какъв начин да учим, по какъв начин да включим радиото. Изпълваме незнайното с неща, които са ни известни. Опитваме се да запълним празнината с разнообразни типове познания, връзки или движимости. Не е ли по този начин? Такъв е нашият метод на деяние, такова е нашето битие. Сега, когато разбрахте какво вършите, към момента ли смятате, че можете да извършите празнотата? С какви ли не средства сте се опитвали да запълните тази празнина на самотата. Успявали ли сте? Опитвали сте с киното и като не сте съумели, сте отишли при някой гуру, при книгите си или сте станали публично доста дейни. Успявахте ли да запълните празнината или просто сте я прикривали? Ако единствено я прикривате, тя е към момента там и ще се върне. Ако съумеете изобщо да избягате, тогава се озовавате в капан или изпадате в отчаяние. Това се случва всеки ден.
Може ли празнотата да бъде запълнена? Ако не може, способни ли сме да се спасим, да избягаме от нея? Ако сте пробвали и сте открили, че бягството не е сполучливо, значи ли това, че всички бягства ще бъдат несполучливи? Не е от голяма важност с какво запълвате празнината. Тъй наречената медитация е също бягство. Фактът, че сменяте бягствата, не е от голяма важност.
Как тогава ще откриете по какъв начин можете да се справите със самотата? Ще съумеете единствено когато престанете да търсите по какъв начин да избягате. Не е ли по този начин? Когато сте подготвени да погледнете в очите това, което е, което значи, че не би трябвало да включвате радиото, което значи, че би трябвало да обърнете тил на цивилизацията – тогава на самотата ще се постави край, тъй като тя ще бъде изцяло преобразена. Няма да бъде към този момент самотност. Ако разберете това, което е, тогава това, което е, ще бъде истината.
Защото съзнанието непрестанно бяга, отхвърля да види това, което е, единствено си основава загради. Тъй като сме изправени пред толкоз доста загради, които ни пречат да виждаме, не можем да разберем това, което е и заради това бягаме от действителността. Всички тези спънки са основани от съзнанието, с цел да не можем да виждаме това, което е. За да забележим какво е това, което е, се изискват огромни благоприятни условия, належащо е също да осъзнаем дейностите си, да обърнем тил на банковата си сметка и на всичко, което назоваваме цивилизация. Когато видите това, което е, ще установите, че самотата се е изменила.
От: „ Първата и последната независимост ”, Джиду Кришнамурти, изд. Кибеа
Снимки: Wikipedia; Hamid Courtesy Krishnamurti Foundations
